Пирамидата на ограбване огранизира различните видове ограбване подредени според размера и обема на проектите. Идеята е да се види в цялост мащаба и организираността в заграбването на публичната собственост и природните ресурси, в контекста на процесите на глобализация. Тя има само илюстративен характер тъй като голяма част от проектите и особено фискалните дейности са с неясен размер. При инфраструктурните проекти, които са приключили има ясен бюджет, но при замразените, като АЕЦ Белене (линк към статията на картата), често се знае една част от източените средства, като колко още са планирани не е винаги напълно ясно и често се получава отказ от институциите при искане на информация, което нерядко завършва и с дела по Закона за достъп до информация.
Друга особеност на пирамидата е че на първите нива размера на отделните случаи на “ограбване” е по-малък (в милиони, а не милиарди), но понеже има множество общински проекти или множество фирми, които избягват плащането на данъци, то акумулирания обем на ограбване е голям – затова и основата на пирамидата е по-широка. Ако съответно ниво на пирамидата е по-високо, то пък общия обем на ограбването е по-голям, това важи особено за банковата система и процесите на невидима инфлация произтичаща от фиатния характер на валутите и спекулациите в борсовите пазари и изкуствените фалити и спасяване на банки и фондове. Тези процеси са много по-продължителни във времето от стандартните инфраструктурни проекти. Субсидиите също са форма на текущо ограбване особено ако финансовите стимули се заграбват от малък кръг от бенефициенти, каквито са земеделските субсидии и каквито бяха субсидиите чрез преференциални цени за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), особено в началото на програмата.