Фиатните пари – ограбване на държавите, индивидите и природата
Откакто парите загубиха златното си покритие през 80те се превърнаха във валути или фиатни пари без покритие, чрез ефекта на Кантийон: първите ползватели са облагодетелствани за сметка на последните – механизъм на измама във всяка пирамида на ограбване. Този процес на виртуализация ще свърши с пълната им дигитализация, което на фона на спекулативността на финансовия сектор и все по-ниската ликвидност на банките е опасна стъпка към модерното робство. Концентрацията на контрола върху “печатането” на парите и потока им е на практика контрол върху спестяванията. Чрез циклите на инфлация и дефлация, преминаващи през кризи, неподозиращите сложността на икономическите процеси индивиди, фирми и държави губят покупателната си способност да придобиват ресурси и активи и натрупват дългове, които са в основата на заграбването на държавите, заедно с ресурсното и инфраструктурното заграбване. Фиатната парична система заради постоянната инфлация подбужда субектите подсъзнателно да се “спасяват” от ограбването на парите си чрез инвестиции в активи или кредити за закупуването на материални, често непотребни, обекти. Страничният ефект е прекомерен икономически растеж и свръхконсумацията на ресурси, съчетан с дългосрочна зависимост към кредиторите – банките: “заболяване”, който също води до икономическо поробване и което наричаме консуматорство.
Външен дълг
България увеличи външния си дълг до почти 30% през 2016 г, далеч над здравословните нива от 1% от БВП. АНАЛИЗ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ НА БЪЛГАРИЯ , който За Земята инициира, разкрива, че главния заподозрян за този ръст е банковия сектор. Той е и главният лост за заграбването на държавата чрез лоши кредити към търговски банки (КТБ, Първа частна банка и пр.), които в последствие фалират ограбвайки едновременно както бюджета (и всички данъкоплатци чрез гаранциите по кредитите), така и големите си вложители. В изследването си сме показали еволюцията на ръста на дълга и последния му скок, свързан със “спасителния план” на банките за гарантиране на тяхната ликвидност.
Растящата задлъжнялост на държавите след кризата през 2008 е проблем в целия свят и ЕС, но особено на Балканския полуостров. Консорциум от граждански организации от региона Balkan Monitoring Public Finances в свое изследване Public Debt in Southeast Europe (пдф файла е на английски език) установи, че главната причина за високите държавни външни дългове на страните достигащи до 70% е липсата на финансова дисциплина. Препоръките (пдф файла е на английски език) на консорциума акцентират върху гражданския контрол и участие в процесите на вземане на решение за вземане на кредит от правителствата.
ЛИНКОВЕ
Сайтове за алтернативни валути: https://reinventingmoney.com/
