Какво общо има дългът с извънредната климатична ситуация?
Държавите в глобалния юг, страдащи от въздействието на климатичните промени, са принудени да взимат заеми, за да възстановят щетите след климатично бедствие и да се адаптират.
За съжаление, именно тези най-уязвими държави имат по-високи разходи по заемане на средства. Затруднението им да плащат климатичните си дългове е засилено от икономическата криза след Ковид пандемията.
Справедливото и несъздаващо дългове климатично финансиране е необходимо за постигането на устойчива и равноправна икономика. Опрощаването на дълга на глобалния юг е важно, за да могат страните да се борят с пандемията, но и да се справят с предизвикателствата от климатичните промени.
Каква е взаимовръзката между климата и дълга?
Извънредните климатични бедствия в глобалния юг водят до увеличение на дълговете на държавите, които са пострадали. Повечето от тях нямат друг избор, освен да заемат средства, за да се справят с разходите за възстановяване и реконструкция след екстремно климатично събитие или заплаха за околната среда.
Когато една свръхзадлъжняла държава бъде засегната от екстремно климатично събитие, съществуващият дълг я затруднява да отговори на спешните нужди и да се справи с кризата.
При над 80% от случаите от началото на века, държавният дълг се е увеличил две години след бедствието. Загубите и щетите, предизвикани от климата, са важен фактор за дълга, затова е нужно да се приложи „Индекс на климатичните бедствия и дългов риск”. Чрез него се оценява уязвимост към климата и дълга.
Кои държави са най-засегнати от изменението на климата и дълговите затруднения?
Развиващите се държави, по-конкретно малките островни развиващи се държави (SIDS) и най-слабо развитите държави (LDCs), са особено уязвими от въздействията на климатичните промени. В абсолютно парично изражение загубите на по-богатите страни поради климатични събития обикновено са по-високи, но икономическите загуби спрямо БВП и особено загубата на живот, биологично разнообразие, култура, наследство и поминък, разселване на хора и животни, лични трудности и екзистенциални заплахите са били много по-разпространени в страните с ниски и средни доходи, както показва Глобалният индекс на климатичния риск от Germanwatch. (може до тук)
Група от системно уязвими към климата държави, наречени V20, също беше създадена през 2015 г. Днес тя има 48 членове от глобалния юг, които си сътрудничат за укрепване на икономическите и финансови реакции на изменението на климата.
Какво имаме предвид, когато говорим за климатично финансиране?
Климатичното финансиране е международно финансиране, което осигурява ресурси на развиващите се страни за справяне с климатичните промени, по-конкретно в подкрепа на мерките за смекчаване и адаптиране към изменението на климата. Рамковата конвенция на Обединените нации за изменение на климата (РКООНИК), Протоколът от Киото и Парижкото климатично споразумение, всички те изискват от развитите държави да осигуряват климатично финансиране на развиващите се страни. РКООНИК изрично подчертава малките островни държави и най-слабо развитите страни като спешно нуждаещи се от финансиране на борбата с изменението на климата.
Защо правителствата в глобалния север трябва да осигурят климатично финансиране на глобалния юг?
Когато мислим за климата и дълга в рамките на екологичната справедливост, неравенството става основна дума. Съществува непропорционална разлика между страните, отговорни за повечето от историческите и настоящите емисии на въглерод и парникови газове, колониалната динамика и неравномерната експлоатация на ресурси, и онези, които понасят последствията от тези действия. Например, малките островни развиващи се държави (SIDS) допринасят за по-малко от един процент от емисиите на парникови газове в света, но са сред страните, които са най-засегнати от климатичните промени и дълговата уязвимост.
Какво не е наред с климатичното финансиране и дълговата криза?
“Най-бедните държави и общности в света не следва да бъдат принуждавани да вземат заеми, за да се защитят от прекомерните въглеродни емисии на богатите държави.”
Видяхме, че страните от глобалния север предлагат климатично финансиране най-вече под формата на заеми, а не безвъзмездни помощи, като по този начин повишават нивото на задлъжнялост на получилите ги държави в глобалния юг. Всъщност, според ОИСР, между 2013 и 2019 г. две трети от публичното климатично финансиране е било предоставено чрез заеми. Следователно, държавите в глобалния юг плащат за смекчаване на климата и адаптиране към проблем, който не са причинили, тъй като тези заеми в крайна сметка трябва да бъдат върнати.
Двустранно и многостранно публично климатично финансиране по държави, членки на ОИСР (2013-2019)
Какво е въздействието на климатичните промени и дълга върху равенството между половете и правата на жените?
“Жените са едновременно най-тежко засегнати от климатичните промени и влошаването на околната среда и въпреки това са незаменими действащи лица и водещи фигури при създаването на справедливи и ефективни решения.”
Women’s Earth and Climate Action Network
Жените често са отговорни за събирането и производството на храна, носене на вода и набавяне на гориво за отопление и готвенe – дейности, засегнати както от екстремни климатични събития, така и от премахването или намаляването на субсидиите за храна или енергия поради високи нива на задлъжнялост. Достъпът им до специфични за пола им здравни услуги също е все по-ограничен, както от въздействията на екстремните климатични събития, така и от орязването на обществените услуги, за да се погасят държавни дългове. Климатичните бедствия също влошават неплатените грижи и домакинската работа, полагани от жените в домовете и общностите им, по същия начин както и дългът.
Какво могат да направят правителствата и международните институции, за да се справят с взаимовръзките между дълга и климатичната криза?
Трябва да има признание за съществуването на климатичен дълг, който глобалният север дължи на глобалния юг, което води до репарации, включително изпълнение на задълженията за климатично финансиране и анулиране на дълга, както и екологично възстановяване, постепенно отпадане на субсидиите за изкопаеми горива, прекратяване на безогледния добив на ресурси и преминаване към декарбонизирани начини на производство, дистрибуция и потребление.
Как можете да наблюдавате ситуацията с дълга и климатичното финансиране в световен мащаб?
В доклада на Eurodad – The Climate Emergency: What’s debt got to do with it? има полезни линкове към институции, организации, доклади, анализи и портали с данни, където може да следите развитието на дълга и климатичното финансиране в световен мащаб.
Автор: Ива Димитрова, обзор на доклада на Eurodad – The Climate Emergency: What’s debt got to do with it?