Пътят към Хиуаре Бизар – от гражданско опълчение към алтернативни модели на устойчиво развитие. Климатични и ресурсни сценарии и корпоративно икономическо поробване.
Гръцко – елинската демокрация, която днес възхваляваме, е на “мъжете с право да носят оръжие”. Още тогава е било ясно, че това е демокрация на силните и въоръжените. Дори и по-висшата Тракийска демокрация, при която са включени жените, не е демокрация за робите и безправните социални групи. Все пак на съвременното състояние на човешката еволюция на съзнанието тази форма като че се е доказала, че работи във времето и се репродуцира и налага по целия свят. Тя има и още един сериозен недостатък – изключва правата и на природата. Днес правата й са ограничени до защитените територии, но това не успява да спре 6то глобално изчезване на видовете. Съвременната цивилизация не успя да се интегрира с природата и логично или ще изчезне или ще се се трансформира.
Можем да разширим съвременното понятие за демокрация по няколко критерия:
- Справедливо разпределение и достъп до ресурсите
- Право на чиста околна среда и правото на самата природа на непокътнатост
- Правото на неприкосновено лично пространство
- Достъп до информация, особено разсекретяване на публично важна (напр. Здравна статистика след аварията в Чернобил и района на АЕЦ Козлодуй)
В “Консуматорско-капиталната демокрация” най-големите банки, фондове и корпорации в света са по-богати от повечето държави ( виж TNI state of power) и е логично да ги управляват за сметка на демократичното разпределение на ресурсите. Корупцията има много измерения като инструмент за пренасочване на ресурсите от обществото в частни ръце. В цивилизацията на петрола енергийния сектор е водещ сектор, затова най-богатите инвеститори са там и там са най-големите грабежи на ресурси. Другите свързани корпорации са в секторите на храната и автомобилостроенето, а на върхът на пирамидата на ограбване е финансовият сектор чрез спекулации на пазарите, програмирани инфлации, дирижирани фалити на банки и пр. Те, заедно с военната индустрия, ограбват милиарди от данъкоплатците, поробвайки ги в системата на бизнес конкуренция и непосилни кредити.
“Нигерия кърви петрол” е името на филма на Генади Кондарев от За Земята за разливите на петрол и борбите на местното население в делтата на Нигер. От Африка до Латинска америка целта на корпоративно наетите банди е да “разчистват” местното население от териториите с ресурси. От Азия до България целта на международните споразумения е да елиминират еко-законодателните бериери пред корпорациите. Въпреки че правителствата в много “недемократични” страни са в услуга на корпоративното заграбване на ресурси, гражданите често вземат ръцете в свои ръце. Такъв е примерът с корпорацията Шел, която бе осъдена от холандския съд да плати компенсации и изчисти нефтените разливи в делтата на Нигер. Същевременно племето Огони изгони наети военизирани части защитавайки териториите си и оставяйки нефта под земята. Дни преди конференцията ни по демокрация през 2018, съпругата на председателя на Приятели на Земята, Нигерия бе отвлечена от дома си от въоръжени мъже. Течеше кампания за международен мирен натиск върху правителството за намирането й (след месец бе освободена от похитителите – бел. ред).
Хората страдащи от (енергийна) бедност са по чувствителни към цените на основните ресурси отколкото към опазването им и това на природата, като източник за тяхното възстановяване. По време на ресурсна недостатъчност се увеличават и екологичните конфликти.
След пикът на нефта ни очаква преход, който учените прогнозират с 4 различни сценария, като най-вероятният – “устойчиво икономическо смаляване” все повече отстъпва място на сценария “цивилизационен колапс” при ресурсната безперспективност и липсата на горива. Към проблемите трябва да добавим и различните сценарии за катастрофално изменение на климата, което още повече ще изостри ресурсната недостатъчност.
Световните лидери са в идейна безизходица – митовете за всемогъщата наука, евтината енергия, безкрайният растеж, енергийните алтернативи и контролираният климат са временни средства за заблуда на масите до въвеждането на ментален контрол върху населението за “по-безболезнен” колапс на цивилизацията при ресурсна криза.
Примери за подобен контрол с безплатните услуги на корпоративно притежаваните социални мрежи и масови медии и следене на комуникацията и потребителски избори (Фейсбук, Гугл и Скайп) може да се видят и днес – от Арабската пролет до България. При зомбиране на населението дори демократични средства като референдумите могат да водят до програмиран резултат. Референдумът за АЕЦ Белене е парадокс при който мнозинството бе манипулирано да поиска да бъде ограбено с още 10 млрд € , след като беше ужилено вече с почти 2 млрд. за експериментална ядрена централа в земетръсна зона.
Историята показва, че досега човечеството не е успявало да замени една цивилизация с друга с плавен преход – без социални катаклизми и периоди на загуба на демократичност и човешки права. Най-добрата подготовка за този преход е в изработването на план за преход, но не като този на Юнкер, а базиран на етичната икономика.
И за да не бъде картината напълно мрачна е редно да посочим и добрите модели за преход към устойчиво общество и потребление. Най-яркият пример е може би еко-селото на милионерите Хиуаре Базар, Индия, което за 15 г е успяло да трансформира територията и обществото си от екологична катастрофа с изчерпване на подпочвените води, безработица, миграция и престъпност в райски кът за пример в целия свят за устойчиво ползване на ресурсите и демократичното им справедливо разпределение. Но този път винаги започва първо не с технологични зелени иновации, а с промяна на самосъзнанието.
Тодор Славов
