Какво са зелените облигации и би ли могла България да ги пласира успешно?

Зелените облигации са дългов финансов инструмент, чието предназначение е да се набира паричен ресурс и финансира нови или съществуващи проекти, които имат позитивно въздействие върху околната среда и климатичните промени.

Емитенти на този тип облигации биха могли да бъдат правителства, общини, банки, компании, наднационални институции. Като примери за проекти, финансирани чрез тях, могат да бъдат посочени проекти в областта на възобновяемата енергия, енергийната ефективност, екологичния транспорт, устойчивото управление на водните ресурси, отговорното управление на отпадъците, опазването на водните екосистеми, устойчивото земеделие и други.

Първите зелени облигации се счита, че датират от 2008г., когато след заявен интерес от шведски пенсионни фондове да инвестират в проекти за опазване на климата Световната банка емитира за първи път дългов финансов инструмент, чрез който се набира ресурс за подкрепа на проекти с фокус климатичните промени. През следващите години набирането на средства чрез зелени облигации на капиталовите пазари се ускорява и бележи експлозивен ръст през последните 5 години и все повече привлича вниманието на инвеститорите. След като през 2020г. бяха емитирани облигации в размер на 295 млрд. щ.д., към края на 2021г. обемът се очаква да нарасне до 480 млрд. щ.д. и да се удвои до 1 трлн. към края на 2023г. Потенциалът на зелените облигации е огромен, тъй като размерът им към края на 2021г. на фона на глобалния облигационен пазар е все още под 1%.

Какво прави една облигация зелена?

Към настоящия момент все още няма единна регулация, стандарт и легална дефиниция на понятието зелени облигации и принципите, които регулират емитирането на този вид дългов инструмент, са по-скоро благопожелателни, препоръчителни и доброволни, отколкото законово обвързващи. На практика голяма част от емитентите използват принципите, разработени от ICMA (International Capital Markets Association) и наречени Green Bond Principles. Това са принципи и насоки, изготвяни всяка година, които дефинират приемливото използване на средствата набрани от зелени облигации, процесът на избор и оценка на всеки зелен проект, управление и усвояване на финансовия ресурс и надлежно детайлно докладване от страна на емитента.

В началото на 2020г., веднага след сключването на т.нар. зелена сделка, Европейската Комисия анонсира създаването на зелен стандарт за облигациите в ЕС. Този стандарт е част от екшън план на ЕК още от 2018г. за финансиране на устойчивия растеж и се очаква да служи като доброволен златен стандарт за зелени бондове. Използването на стандарта ще позволи на държави и компании да набират по-лесно финансиране в големи мащаби за проекти за климатични промени и опазване на околната среда, и да защитава в същото време в максимална степен инвеститорите в тези инструменти. Стандартът ще използва детайлните дефиниции за зелени дейности разписани в Таксономията (класификация) на ЕС за да се определи какво се счита за зелена инвестиция. Нуждата от този стандарт идва на фона на бързорастящото емитиране на зелени облигации в ЕС, което през последните 5 години нараства над пет пъти и прави компаниите и държавите в съюза глобален лидер на този пазар с над 50% дял. Липсата до този момент на ясни дефиниции за зелени проекти, недостатъчната стандартизация и прозрачност създават несигурност и допълнителни разходи за емитенти и инвеститори. Зеленият стандарт ще осигури на емитентите на зелени облигации надежден и достоверен начин да демонстрират силната си отдаденост и ангажимент към околната среда. За инвеститорите стандартът ще им даде увереност, че техните инвестиции са зелени и устойчиви.

Кои са основните характеристики на зеления стандарт на ЕС за облигации:

Доброволен: стандартът има доброволен характер и включва унифицирани изисквания за всеки емитент, който иска да нарече своя бонд “европейски зелен бонд“.
Обвързан с Таксономията на ЕС: стандартът изисква всички емитенти да алокират 100% от средствата набрани чрез зелен бонд в икономически дейности, който попадат изцяло в Таксономията на ЕС.
Всеобхватен: стандартът е отворен към емитенти в и извън ЕС, включително частни компании, държави, финансови институции, наднационални институции.
Външен одит: Европейските зелени облигации ще бъдат проверявани от външни одитори, които ще гарантират, че облигациите са в съответствие със зеления стандарт и по-конкретно, че финансираните проекти и дейности са част от Таксономията. Външните одитори ще бъдат регистрирани и контролирани от ESMA (European Securities and Markets Authority) и към тях ще има определени стриктни изисквания за професионална класификация, транспарантност, избягване на конфликт на интереси.
Транспарантен (прозрачен): стандартът следва най-добрите практики за прозрачност и външен одит като способства за устойчивостта на инвестициите и защитата на инвеститорите. От емитентите се изискват подробни доклади преди и след емитиране на облигациите, които да включват конкретните цели на финансиране и въздействие върху околната среда, ясна алокация на похарчените средства.

Повече информация за зеления стандарт на ЕС за облигациите.

През последните няколко години страните от ЦИЕ също решиха да се възползват от нарастващия интерес на инвеститорите към зелените облигации и успяха да наберат свеж ресурс за финансиране на проекти за опазване на климата и околната среда. Република България също би могла да се възползва от тази тенденция и да финансира зелени проекти чрез емитиране на зелени облигации. Процедурата по изготвяне на необходимата документация и избор на финансови институции-мениджъри по емисията е сходна на тази при предходно емитиране на еврооблигации. Програмата за емитиране на зелени бондове следва да е одобрена от парламента и като размер да е в рамките на заложения дълг в бюджета за съответната година. Процедурата отнема средно между 2-3 месеца.

Страни от ЦИЕ емитирали зелени облигации:

Емитент	Валута	Емитиран номинал	Лихвен купон	Дата на емитиране	Дата на падеж
Полша	EUR	1 000 000 000.00	1.125%	31.01.2018	07.08.2026
Полша	EUR	1 500 000 000.00	1.000%	28.02.2019	07.03.2029
Полша	EUR	500 000 000.00	2.000%	28.02.2019	08.03.2049
Унгария	EUR	1 500 000 000.00	1.750%	02.06.2020	05.06.2035
Сърбия	EUR	1 000 000 000.00	1.000%	16.09.2021	23.09.2028