Битката на карашчани за водата

Село Карайсен е разположено в средата на Дунавската равнина, на главния път между Павликени и Свищов. Сведения за съществуването на селището датират от XVIII век. За туристите е известно като мястото, където се е провела първата битка на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа с турските потери. На мястото на сражението в околностите на селото е изграден паметник. За етнолозите Карайсен е известно с обичая Иванови влачуги, при който се дърпат и къпят на чешмите младоженците на 7 януари. Любителите на виното свързват Карайсен с известния местен пелин, произвеждан и до днес в кооперативната селска изба, която е създадена като винарска кооперация преди повече от век, малко след първата основана в страната в близкия общински център Сухиндол.

Днес в село Карайсен живеят около 1000 постоянни жители, работи читалището, детската градина и пощата, има няколко магазина за хранителни стоки, две кафенета, един ресторант. В последните тридесет са закрити селското училище, земеделския техникум и са изкоренени са голяма част от кооперативните лозя. Средишно място за карашчани е кооперативната фурна, която се намира в сградата на кметството и земеделската кооперация. Селото е на територията на община Павликени.

В бившата свищовска околия карашчани са известни със своята будност, стремеж към чистота и ред. От селото са тръгнали много известни личности, дейци на науката и индустрията. Карайсен е известно и със своите чешми и кладенци, около които и до днес се струпват хора да перат, наливат вода и да общуват. Като цяло този разказ може да спре дотук, ако го нямаше задълбочаващия се проблем с липсата на питейна вода. В последните години всяко лято дебита на водата в чешмите и кладенците намалява, а през пандемичната 2020 г. той е особено остър и започва необичайно рано – в ранна пролет. През март и април в селото се завръщат много от живеещите в градовете карашчани, намерили спокойствие по време на затварянето заради ковид карантината. Вероятно рязкото увеличение на потребелението на вода засилва нейния недостиг, но проблемът е хроничен през последните години и се дължи на комплексни причини – намаляване на дебита на кладенците, засушаването на напоителните канали и постепенното им разрушаване поради безстопанственост, големите загуби по водопроводната мрежа на селото, която е строена в средата на XX век с доброволния труд на местните хора и вече е морално остаряла.

Модел за управление на ограничени природни ресурси

В началото на 2009 г. глобалната икономическа криза е в своя разгар. Нобеловият комитет вече е дал в предишната година наградата за икономика на Пол Кругман, който предрича кризата в своите анализи. Идва ред за Елинор Остром – скромна жена, политолог по образование, която близо половин век изучава в детайли колективното действие за стопанисване на ограничени природни ресурси при местни общности по целия свят. Наблюденията ѝ започват в средата на 60-те години на XX век, а през 1990 г. пуликува „Governing the commons“, в която анализира еволюцията на институциите за колективно действие. Книгата ѝ е преиздавана почти всяка година оттогава, като тя добавя нови случаи. Най-често примерите ѝ са свързани с общи водни запаси, рибни пасажи, гори или добиви от мляко от ливади. Остром твърди, че за всеки разглеждан от нея случай може да се изведе конкретна рамка, но е много трудно да се направи общ модел, който да се ползва и за бъдещи анализи на случаи. Според нея най-важни са получените резултати от колективните действия в общностите.

Остром анализира три влиятелни концепции за обясняване на общностното действие – трагедията на общото ползване, дилемата на затворника и логиката на колективното действие. От един момент нататък винаги се намесват и външни институционални фактори, обикновено това е държавата като собственик на ресурсите. В началото общностите делегират правата за управление на ресурсите си на правителство или друг държавен орган за управление. При проблемна ситуация и липса на адекватна реакция от страна на този орган, хората в общността взимат действието в свои ръце и се самоорганизират. Тогава възникват три фактора, които определят тяхната активност и ефективност – въпросът за наличие и използване на ресурса, проблемът за ангажираността и кредита на доверие в общността и взаимния контрол на първите два фактора. Според Остром подобен подход за анализ чрез трите ключови фактора в управлението на ресурсите на една общност е работещ менахизъм за обясняване на колективното действие при решаване на проблемна ситуация. (Ostrom, 2-57:1990)

В разгара на глобална икономическа криза гледната точка на Елинор Остром с фокус върху устойчивостта и малките местни общности получава своето признание. Тя показва алтернатива на господстващия глобален икономически ред, основан на експлоатиране на природни ресурси в търсене на постоянен икономически растеж. До голяма степен тази концепция проправя път и за бъдещите социални предприемачи, които търсят освен социалните ползи и екологичната ефективност в своите действия сред местните общности.

Как карашчани решават своя проблем с водата?

Водата в Карайсен намалява драматично през лятото на 2020 г. Това създава не само грижи на местните жители, но заплашва дейността на детската градина и старческия дом. В някои части на селото практически няма вода почти през целия месец юни. Местните хора се самоорганизират за протести. Средище за това е групата на селото в социалните мрежи, както и селската фурна, където се събира подписка за пускане на групова жалба до институциите. Подобни подписки са събирани и в предишни години, но в разгара на ковид пандемията ситуацията е драматична.

Първият протест е планиран за 13 юли. Карашчани искат официално позволение за това от АПИ, но им е отказано. Няколко дни преди това е направен опит от страна на общинското ръководство на Павликени да въздейства на хората и да ги откаже от планираното затваряне на пътя. Организирана е среща на 12 юли вечерта на централния площад на селото, на която присъстват кмета на общината Емануил Манолов и депутата Явор Божанков. И двамата са членове на най-голямата опозиционна партия в парламента. Срещата не убеждава местните хора, че проблемът ще бъде решен, а те вече са се сблъсквали с бездействието на общината. Представянето на депутата е крайно неубедително според споделени мнения сред срещата в групата на селото в социалната мрежа.

На 13 юли сутринта пътят е блокиран от стотици протестиращи. Събитието се излъчва на живо в сутрешните блокове на националните телевизии. Изявления дават местни жители, сред които и заселил се в селото германец, който е сред инициаторите на протеста. Кметът на селото Стефан Николов също е сред протестиращите, независимо че е издигнат за кмет на селото от същата партия към която принадлежи кмета на община Павликени. Сред активните местни протестиращи са Минка Ерб, Галя Личева, Биляна Алтънова, Бисерка Данева.

Няколко дни по-късно на 17 юли местните жители правят втори протест, отново с предварителна организация, като този път пресичат групово пешеходната пътека пред детската градина и затварят главния път Павликени-Свищов за един час. Националните медии отново отразяват протеста на живо. Междувременно започва да се събира и подписка за групова жалба до няколко институции, инициатор на която е Весела Николаева, журналист по професия, която е в майчинство и прекарва времето на пандемията със своето осем месечно бебе в родната си къща в Карайсен.

Затварянето на пътя създава сериозни затруднения на преминаващите през селото тирове, превозващи зърно в разгара на жътвата. Добре организираните действия за медийно отразяване, за което принос освен Весела Николаева имат и други жители на селото, добавят допълнителен граждански натиск срещу бездействието на община Павликени и ВиК Йовковци Велико Търново да разрешат бързо кризисната ситуация.

Целта на протеста е въпросните институции да обърнат внимание на хората и да започнат поетапно да разрешават проблема с безводието в Карайсен. Подписката на хората има следните пет искания:

1. Обявяване на бедствено положение за територията на с. Карайсен;

2. Незабавно търсене на нови източници на вода за питейно-битови нужди;

3. След намирането на източници на вода да се пристъпи незабавно към изграждане на необходимата инфраструктура.

4. Ремонт на ключови места от ВиК мрежата в с. Карайсен;

5. Искане на държавна помощ за разрешаване на проблема.

В същите горещи дни на юли и август от много части на страната алармират за безводие, в община Смядово дори обявяват бедствено положение. Община Павликени не издава такъв документ и все още официално не признава проблема за значим. Това кара жителите на Карайсен да организират трети протест, този път пред сградата на общината в град Павликени на 6 август. Те искат официално разрешение за своя граждански протест, но получават категоричен отказ от кмета на общината, с негово предписание към полицията да не се допуска струпване на хора в града заради пандемията.

На 6 август сутринта няколко десетки жители на Карайсен, въоръжени с празни менци и маски на лицата, блокират улицата пред сградата на общината в Павликени по познатата схема – пресичат групово на пешеходна пътека. Всичко това се излъчва на живо по сутрешните блокове. Кметът на селото Стефан Николов отново апелира за търсене на изход от кризата и ангажиране на община Павликени с този проблем. Кметът на общината Емануил Манолов решава да покани група от протестиращите на среща в сградата на общината, въпреки изричната му забрана от предишния ден срещу този протест. Резултатите от срещата и поетите обещания за действия от страна на общината донякъде потушават напрежението сред карашчани.

До края на месец август е задействана и процедурата по групова жалба на над 200 жители на селото до ВиК Йовковци и ДКЕВР. Подписката стартира в началото на месец юли по инициатива на Весела Николаева. Резултатите от тази жалба са налице към началото на 2021 г. На 5 януари екипът на адовкатска кантота НЕП информира местните жители, че вследствие констатираното от КЕВР неизпълнение на редица показатели за качеството на водоснабдителните услуги (за част от които се съдържаха подробни оплаквания в жалбата от жителите на с. Карайсен), Комисията е взела Решение № Ц-46/30.12.2020 г., с което е намалила цената на услугите. Така напр. от 01.01.2021 г. цената за доставянето вода на потребителите е 1,386 лв. без ДДС за куб. м. Решението можете да откриете тук: https://www.dker.bg/uploads/reshenia/2020/res_c-46_2020.pdf

Междувременно община Павликени стартира още през есента на 2020 г. забавения основен ремонт на водопроводната мрежа на селото. Той е бил забавен няколко години поради оспорване на процедурата по обществената поръчка на два пъти от загубила фирма в тази процедура. Очаква се през пролетта на 2021 г. дейностите по подмяна на стария водопровод да започнат и да приключат за няколко месеца. Сегашния водопроводът е строен през 1962 г. и през 1963 г. е пуснат. Той се е изграждал от непрофесионалисти и с азбестови тръби, засипани на сухо и положени на малка дълбочина. Така са заложени бъдещи проблеми, които днес вече се проявяват. Чаканият проект за подмяна на водопровода по основни улици в селото ще реши отчасти безводието. Остават проблемни каптажите и довеждащия до селото водопровод, които са амортизирани и с големи загуби на вода. Те няма да бъдат ремонтирани по проекта.

Моделът на Остром и овластяването на гражданите

Безводието е сериозен проблем за много населени места в страната. Той се задълбочава през последните години, като липсата на питейна вода се дължи на комплексни причини – природни дадености, човешко поведение, безстопанственост, остаряла инфраструктура, липса на воля от страна на институциите да действат в рамките на своите законови правомощия. Случаят с Карайсен изглежда банален, но реакцията на местните хора може да бъде повод за анализ и по-задълбочено изучаване.

Кризисната ситуация за тях идва в един особено болезнен момент няколко месеца след първото цялостно карантиниране на населението в борбата срещу ковид. Натрупването на проблеми през последните години и липсата на воля за решението му от страна на местната и държавната власт е очевиден факт. Яростната реакция на карашчани срещу това е забележителна. В разгара на летните жеги те обмислят различни стратегии за излизане от кризата. Действат организирано и съвсем по рамката на Остром, която бе изведена тук.

Водата за карашчани е не само небходимо благо, но и културен ресурс. Техните общоселски чешми са арена на ритуала Иванови влачуги, който е уникален за селото. Наличието или липсата на вода е цикличен проблем, който обаче се задълбочава не само поради природните условия, а и заради умишлената безстопанственост или немарливостта на отделни институции. Забележителен е начинът, по който различни неформални лидери на общността обединяват усилията си в името на решаването на проблема. Например в инициативния комитет рамо до рамо са кметът на селото и неговия основен опонент при последните местни избори. Единия е представител на партията, която управлява общината, другия на партията начело на държавната власт. В алгоритъма от действия на общността се намесват и други лидери, които са натрупали глобален социален опит и го адаптират към местните културни особоености и конкретни нужди.

Основен медиен ресурс на протеста е групата на селото в социалните мрежи, където се координира дейността. Парадоксално е как в тази група се правят опити за политически вмешателства, като например призивите на конкретен човек с произход от селото да активира хората да посетят срещата с депутата Божанков броени часове преди първия протест на 13 юли. Още по-парадоксален е неговия принос – той прави актуално питане в парламента не в разгара на кризата през месец юли, а едва след парламентарната ваканция в началото на есента, когато на практика протестите вече са дали своя резултат. Това показва огромните дефекти във функционирането на представителната демокрация в България и защо има нужда от по-активно гражданско участие и овластяване на гражданите. Може би повратен момент за промяната на позицията на община Павликени са призивите в групата на селото да се търси път към местен референдум и формиране на нова община с център село Карайсен. Няколко години преди водната криза, друг голям протест на четири села от района води до спешни мерки за ремонт на главния път. Натрупването на умения за организирани протести и решаване на конкретни проблеми би могло да доведе и до организирани граждански действия за административни промени, което винаги буди тревога в една действаща власт.

Важен момент при този модел е и самоконтрола на действията. Те по никакъв начин не изглеждат стихийни, а са добре координирани и с фокус върху постигане на конкретен краен резултат. Това, което предстои да видим е дали и как местната власт ще изпълни поетите вече ангажименти за решаване на проблема с водата в Карайсен. Всеки друг сценарий би довел до ново „горещо“ лято за община Павликени.

Д-р Гавраил Гавраилов

Авторът е доктор по социология от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, катедра Приложна и институционална социология. Той е бивш изпълнителен директор на Тракийски туристически район и водещ на рубриката за социално предприемачество „Има ли мегдан“ на БНР Програма „Хоризонт“.

Връзки към медийни репортажи:

Ритуала Иванови влачуги

Репортаж от протеста в Павликени

Репортаж за безводието в Карайсен

Репортаж от първия протест в Карайсен

Съдържанието на тази публикация е отговорност единствено на За Земята и по никакъв начин не може да се приеме, че отразява вижданията на Европейския съюз.