Обикновено казваме, че март е женския месец от годината. Времето се променя внезапно, преминават снежни бури, след тях напича ярко слънце. Всички очакваме пролетта и усещаме притаената надежда за нещо ново, свежо и добро.
В началото на първият пролетен месец празнуваме 8 март. Това е ден за признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените. Поводът да се чества този ден са първите протестни действия на жени работнички в САЩ в средата на XIX век. През 1977 г. ООН обява 8 март за Международен ден на жените. В детството ни учехме стихчета с мили слова и подарявахме цветя на мама. Празникът има различни послания през всички тези години, но винаги е бил приятен повод да поздравим най-близките ни нежни създания.
В последните години все повече жени се впускат в една тиха битка – за екологията и климата. Ако преди век и половина са били важни усилията на жените да бъдат равнопоставени на мъжете в политическите и социалните права, сега все повече сме поставени пред необходимостта да се борим за правото да живеем сред чиста природа. Ролята на жените в тази битка е много важна. Тук бихме искали да ги поздравим с празника и да споделим за техните каузи:
Сабина Максимова е координатор на мисията „Аз избирам чашата за многократна употреба“ към Обществен център за околна среда и устойчиво развитие – Варна, където се занимава с маркетинг и реклама на граждански кампании. Целта на тази кампания е да се намали използването на пластмасови съдове в яслите и детските градини, като те се заместят с иноксови. Част от екипа на организацията във Варна е и арх. Калина Павлова, която организира ежегодния граждански форум „Конференция за демокрация“.
Десислава Стоянова работи в сдружение „За Земята“ към екип „Европейски обществени средства“ и „Нулеви отпадъци“. Активен участник в кампанията „Да спасим Кресненското дефиле”, която има за цел да опази уникалното биоразнообразие на този район, където държавата планира да построи част от трасето на магистрала „Струма“.
Румяна Боянова е част от екипа на Трънско туристическо дружество. При проведения местен референдум в община Трън, те бяха активна гражданска структура, която спря изграждането на мина за добив на злато в района. В момента Община Трън се развива като район за екологичен и селски туризъм.
Йорданка Динева е от екипа на Българска Фондация Биоразнообразие. Ръководител на проекта на фондацията – „GameOn | Don’t let climate change end the game!”, чиято основна тема са климатичните промени. Тя е била активна в много кампании за опазване на българската природа.
Надежда Максимова е координирала редица екологични кампании за запазване на защитени територии по Черноморието и българските планини. Живее екологично над десет години в малко село над Трявна. Книгата ѝ „Девет цикъла сезони“ вдъхновява много градски хора да потърсят щастието на живота сред природа
Надежда Пампорова е сред основателите на сдружение „Доброжънци”, което има за цел да изгради екоселище от глинени къщи в Центъра за защита на дивите животни в Добрич. Сдружението организира периодично акции за почистване и облагородяване на градски пространства.
Тихомира Методиева е фотограф и доброволец в спасителни акции при бедствия, аварии и горски пожари. Носителка на приза „Личност на 2020 г.“ от Националната асоциация на доброволците. Тя не спира да вдъхновява с енергията си, заразителната си усмивка и желанието да помага на другите.
Весела Николева е от село Карайсен. През лятото на 2020 г. Инициативен комитет в селото се опълчи срещу безводието и липсата на реакция от местната и държавната власт. Весела се включи като координатор на връзката с медиите и груповите жалби. Благодарение на задружните усилия на местните хора, проблемът с водата вече се решава.
Лидия Светославова е заместник председател на Сдружение за развитие на туризма в региона на Тутракан. Създадено през 2012 г., Сдружението развива екологични туристически продукти и услуги, реализира конкретни мерки по опазване на биоразнообразието и хуманното отношение към животните. В Тутракан се намира най-голямата рибарска общност в българския участък на река Дунав.
Емилия Шушарова е от Куртово Конаре. Секретар на читалището в селото и член на обществен съвет „Бъдеще за Куртово Конаре”. Борбата на местните хора срещу добива на инертни материали от кариерата в намиращата се над селото защитена местност „Бесапарски ридове“ се води дълги години.
Таня Аврамова е част от екипа на семейна винарна „Братанови“ Харманли. Те произвеждат вино с кауза в подкрепа на царските орли в Сакар. В 282 действащи български винарни в момента 47% от технолозите са жени.
Синтия Недялкова е лицето и мотора на кампанията срещу добива на шистов газ в Добруджа. Опитите на българското правителство да даде на концесия терени за сондажи за добив на шистов газ в района на община Генерал Тошево срещнаха яростна съпротива сред местните хора. Благодарение на това тези планове засега са замразени.
Силвия Велкова е агроном в най-голямата в страната биологична ферма край село Поляна. На площ от 6000 дка се прави опит за устойчиво земеделие сред Малките Бакаджици. Силвия администрира групата „Предлагам/търся работа на село”, която има за цел да намери подходящото място за градския човек, който търси селската си мечта.
Седемте жени, основателки на „Дишай Девня“ – първото гражданско сдружение в Девня, което защитава правата за чист въздух, земя и достоен живот. В Девня се намира циментов завод, в който се изгарят отпадъци. Това допълнително замърсява въздуха в района, който е индустриален.
На 8 март 2021 в София се открива изложба с техни фотографии, а преди това ще има шествие против изгарянето на отпадъци. На 12 март във Варна се планира провеждане на протестна акция пред РИОСВ.
И нека не забравяме, че на 8 март 1988 г. е основан Комитет за екологична защита на Русе. Това е първата неформална организация в България, с което започва свалянето на комунистическия режим. Комитетът подкрепя протестите на русенските майки за чист въздух.
Всичко започва на 28 септември 1987 г., когато малка група уплашени хора носят плакати на централния площад в Русе:
„Русе обречен град ли е?“, „Живот за децата на Русе!“, „Мирна демонстрация за въздух!“, „Дайте ни чист въздух!“, „Искаме здраво поколение“, „Хлор – не!“, „Спрете кошмара, който отравя дните и нощите ни!“.
Шест русенски майки, озеленителки от фирма „Паркстрой“ в Русе, са основните организаторки на провелата се в града първа екологична демонстрация в страната.
За жалост и сега Русе продължава да страда от проблемите с мръсния въздух. Сред активните протестиращи там е Весела Михова, преподавател по математика в Русенския университет и член на Туристическо дружество „Приста“, което в последните години стана известно с кампанията си за почистване на дунавските острови от пластмасови отпадъци.
Статията е създадена по проект ClimAct на „За Земята“ с финансовата подкрепа на ЕС. Донорите не носят отговорност за съдържанието на материалите.
