В годините на зрял социализъм в България се наблюдава рязко увеличаване на примерите за „неформална икономика“. Този феномен се появява като обект на научен интерес в началото на 80 те години на XX век. Той произтича от особеностите на официалната икономика, икономическата култура на населението и пряката държавна намеса в икономическия процес.
Спектърът от дейности са разнообразни. Волнонаемен труд в различни организации (познат като доброволчество), често прилаган и организирано (бригади, ленински съботници). Полагане на труд без договор за дейности с плащане на ръка – поправка на телевизор, ремонт на баня, варене на ракия. Дейности на ръба или извън закона като укриване на доходи и корупция, както и услуги „по втория начин“, които стават нарицателни с израза „танту за кукуригу“. Особено интересен аспект на неформалната икономика е правенето на зимнина, което се превръща в българско национално хоби. Появяват се и интересни изрази за това, например в Родопите старите хора казват за онзи период „Когато започнахме да остъкляваме месото“.
По правило този тип дейности не се отчитат в националната статистика за произведените стоки и услуги и получените от тях доходи. Въпреки това хората постепенно се замогват и в онези години се появяват домашните скривалища за пари, често наричани „БурканБанк“. Тези практики продължават в трансформиращото се българско общество и в първите години на „Прехода“. Тогава обаче настъпва времето на фирмаджиите и трибуквените групировки. Повече за неформалната икономика ТУК
Банковите кризи и мутробарока
Когато стане дума за ограбване, трябва да обърнем специално внимание на периода между двете банкови кризи от 1994 и 1997 година, дейността на застрахователните борчески структури и кулминацията на държавния разпад през „Виденовата зима“. Личните ми спомени са, че в началото на онази зима имах детски спестовен влог, с който можеше да се купи трабант. През пролетта на следващата година същите пари едва стигнаха за костюм за абитуриентския ми бал. Виденовата зима в градовете докара до фалит домашната БурканБанк и всички завиждахме на селяните, които редовно си докарваха остъклено месо, което баба ми с известна завист наричаше „компот от мръвки“.
В тези интересни времена услугите от типа „направи си сам“ направо процъфтяват. Въпреки, че фирмаджиите масово фалират, все още има желание да се рискува и хората не губят надежда за светлото бъдеще на демокрацията. В периода между 1989 и 1997 г. регистрираните фирми са почти един милион. Началото е дадено с указ 56 на Правителството на НРБ от 9 февруари 1989 г., който цели законодателно поощряване на частната инициатива. Много от тези първи предприемачи фалират или минават в сивия сектор в следващите години. Но желанието за демократични промени и частна собственост продължава да води в тази посока и държавната политика.
Всичко си идва на мястото с въвеждането на валутния борд, който завързва ръцете на спекулантите с пари, но пък развързва условията за бъдещия имотен балон. В началото на новото хилядолетие се ражда и понятието „мутробарок“. То създадено от писателя Михаил Вешим при поредно негово посещение в Созопол след пет годишна пауза. А когато стане дума за предприемач, в онези години обикновено хората си мислят за някой строителен бос. Повече за образа на предприемача ТУК.
Най-накрая демокрация!
Някъде през 2003 г. се приема, че в България има всички условия за пазарна икономика и действаща демокрация. Тогава прословутия „Преход“ свършва, ако се доверим на теоретичния модел за тези процеси в бившите съветски сателити на унгарския социолог Янош Корнаи. В годините след това неформалната икономика в страната постепенно намалява своята тежест, което създава една по-прозрачна икономическа среда. Принос за това имат и големите работодателски организации, които създават специална структура за това (ОПНИ – Организация за превенция на неформалната икономика). Усилията са насочени към насърчаване на всички участници в икономиката да излязат на светло и все по-голяма част от икономическите им активности да преминават през данъчните режими на държавата. Това разбира се заобикаля в много сектори, което лъсва болезнено по време на Ковид кризата през 2020 г. най-вече в туризма.
Кризата с фалита на КТБ не разклати драматично доверието в банките, но сегашните нулеви лихви по депозитите, които могат да станат и отрицателни, пак водят до създаването на „БурканБанк“. В моя случай това е едно прасе касичка, в което събирам рестото от деня в монетите от лев и два. Всяко лято с тези монети си плащам вноската по застраховката живот.
Остава отворен въпросът какво се случва с остъкляването на храната? Зимнината от жизнена необходимост до 1997 г. сега се е превърнала по-скоро в културен феномен. Все повече хора си правят собствена зимнина, защото така са сигурни какво консумират. Освен тоновете отрови, които погълнахме по време на демокрацията с индустриално произведените храни, ние създаваме прекалено много отпадъци от опаковки. Произведената от нас храна директно може да бъде сложена в буркан с капачка, който се използва многократно. Това позволява да сме малко по-отговорни към природата. Повече за зимнината ТУК.
Метафорите от големия екран
През 1975 г. е заснет българския игрален филм „Вилна Зона“. Режисьорът Едуард Захариев и сценаристът Георги Мишев създават необикновено ароматна картина на българската действителност. В онзи период голяма част от бившите селяни вече са трудещи се граждани, а връзката им със селото се реализира в появилите се покрай големите градове вилни зони. По онова време партийната линия е да се изгради развит социализъм до 1980 г., което включва и премахването на парите.
В две сцени от филма се показват абсурдните изкривявания на тогавашната действителност:
По време на подготовка на новобранска вечер баджанака на домакина докарва един самосвал с павета, които стоварва в двора на вилата ( „Да има, то не се знае къде ще потрябват„). Всъщност той се прибира след работа със служебния си камион, с който докарва и тортата за банкет.
В разгара на банкета върви флирт между двама от гостите. Те се усамотяват в лятната кухня. Там мъжът демонстрира на жената уменията си как се рециклират капачки за буркани с репликата : „Цяло Габрово вече затваря с две стари капачки„.
Според изследване от средата на 80-те години, една четвърт от храната на българите се произвежда в частни малки градини – в градски ранчета, крайградски вилни зони и на село. В онзи период комунистическата държава вече се проваля в опита си да създаде ефективни аграрно-промишлени комплекси. Проваля се и в опита си за възраждане на планинските и погранични райони, останал в историята като „Република на младостта“.
Филмът „Вилна зона“ показва тогавашната българска действителност – стремежът към участие в развитието на обществото чрез желанието да се оптимизират държавни ресурси в частна собственост.
И днес тези стремежи активно продължават да мотивират голяма част от българите, което създава сериозни условия за развитие на неформална икономика. Но нека не забравяме, че колкото повече корупцията е част от дневния ред на едно общество, толкова повече това общество обеднява.
Още за зимнината и корупцията може да чуете ТУК.
