ОГРАБВАНЕ НА СВОБОДАТА НА СЛОВОТО


„В страната има климат на медийна гражданска война… Ситуацията е много притеснителна заради големия натиск върху журналистите“, казва генералния секретар на Репортери без граници.

Ограбването на свободата на словото е един от най-симптоматичните и кислородно- отнемащи прийоми на репресивни режими в съвременната история. В този смисъл функцията на държавата по силата на обществения договор, който всички ние сключваме, би трябвало е да следи свободата на пресата и нейната обективност да не бъдат накърнявани. В България наопаки: държавата и различни нейни органи прилагат репресивни и пристрастни мерки срещу медии и журналисти, които критикуват властта, корупцията и беззаконието. 

Монополизирането на медийните канали 

С бума на интернет комуникацията, ефирните и печатни медии неминуемо губят своята рентабилност. Свръх концентрацията им в еднолични собственици – политически обвързани икономически групировки, ги превръща в субсидиран политически лост за манипулация на публичното пространство и едно от основните лостове за заграбване на държавата и в крайна сметка на модерното робство чрез информационно ограбване. 

Добър пример е закупуването на Нова телевизия през 2019 и напускането на разследващите им журналисти заради санкции в договорите, ако откажат да направят „тема, поръчана им от медията“. В същото време телевизията си запазва възможността да не излъчва репортажи, предложени от журналистите. 

Заглушаването на разследващи материали

Случаят със замлъкналото национално радио ( за първи път от 50 години) след отстраняването на радио водещата Силвия Великова отразяваща съдебния ресор и в частност протестите срещу единствения кандидат за главен прокурор Иван Гешев.

Последва бурна обществена реакция. Дори Съюза на съдиите сезира европейските институции за безпрецедентния натиск оказан върху националната медия.


Държавата като репресивен апарат на властта срещу свободата на словото

„През последните месеци един от водещите сайтове за разследваща журналистика в България, Bivol.bg (Биволъ), беше застигнат от лавина репресивни държавни разследвания и одити. Според собственика му това е целенасочена кампания с цел отмъщение заради разобличения за корупция в управляващата партия в страната.

Списъкът със заплахи, опит за убийство, наблюдение, следене, подслушване, данъчни проверки, съдебно преследване, имотни проверки… можете да видите в мрачната хроника от събития на сайтът им https://bivol.bg/about.html. Стига се до там, че е и прокуратурата посегна и на баща му – поетът Недялко Йорданов.

И други медии са подложени на разследвания и натиск.

В последните години някой от най-дейните разследващи журналисти са тенденциозно подложени на натиск и изправени пред невъзможен избор и замлъкват.

Какво е нужно да се направи

За да обърнем тъжната статистика е, че сме на 111 място по свобода на словото ( от 180, наред със страни с военизирани режими)  е необходимо гражданите да инициираме свободата на словото, като създаваме и търсим независими информационни канали и се учим да променяме културата си да се информираме, чрез доверени източници и проверяваме различните гледни точки. 


Някои критични медии:

Новини:

Мрежа за гражданско действие Блулинк http://www.bluelink.net

Медии, които публикуват материали на обективни журналисти (но не винаги ;-)):

http://bnr.bg

www.dnevnik.bg

https://www.dw.com/bg

https://www.svobodnaevropa.bg

www.offnews.bg

http://bnr.bg/HristoBotev

mediapool.bg

Разследваща журналистика:

www.bivol.bg

https://zaistinata.com

Екологична журналистика и новини:

За да остане природа в България http://forthenature.org

www.zazemiata.org