Скъпи опаковки

Photo credit: Unsplash, Nick Fewings

Българите плащат повече от други европейци за управление на отпадъците, a в същото време получават незадоволителни резултати, включително в рециклирането. С новия европейски данък „пластмаса“ ще плащаме още повече. Предлагат се седем мерки за стратегическо подобряване на управлението на отпадъците в България

Публикуваме анализа на Ива Димитрова*

Три пъти ще плащат българските граждани за част от своите пластмасови отпадъци – за опаковките. Първи път плащат като потребители под формата на продуктова такса, която организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки (ОООО) събират от производители и вносители, а тя се калкулира в цените на дребно. Още веднъж плащат като местни данъкоплатци чрез такса битови отпадъци. Но с въвеждането на европейски данък върху нерециклираните пластмасови опаковки ще платят и трети път.

В корените на това стои сегашната неефективна система за разделно събиране, в съчетание с липсата на надеждна и подробна информация за количествата и потоците на отпадъците. Това позволява „изтичане“ на голяма част от тези пластмасови отпадъци в околната среда или до попадането им в смесените твърди битови отпадъци. Местните данъкоплатци поемат разходите за почистване, транспорт и третиране на отпадъците (за чието оползотворяване вече са платили), а общностите в близост до инсталации за депониране и изгаряне на отпадъци понасят невидимите, но сериозни здравни рискове.

Високи разходи за управление на отпадъците 

За управление на отпадъци България отделя средно 0.62% от БВП на година за периода 2015-2019 г. Това е един от най-високите проценти, отделян за отпадъци сред държавите в ЕС и е близо два пъти по-висок от разходите на Балтийските републики и Румъния. Данните сочат, че България има по-високи разходи за управление на отпадъците в сравнение със страните в региона.

Забележка: Управлението на отпадъците включва събиране, третиране и депониране. Източник: Евростат, данни по COFOG

Разходите за управление на отпадъците са важна разходна част от държавния и общинските бюджети, като за покриването им общините събират от гражданите и фирмите такса „битови отпадъци.“ Определянето на дължимите такси за гражданите и фирмите става на база на данъчна оценка на имота или балансова стойност на активите, което реално принуждава по-големите обекти или такива със скъпо оборудване да плащат повече, без значение колко отпадъци генерират.

Например, има общини, в които предприятие с персонал 600 души формира 50-70% от общите приходи от такса „битови отпадъци“, при население на общината над 50 000 души. При сегашния вариант за определяне на такса „битови отпадъци“ липсва стимул за намаляване на отпадъците, а стойността на таксата не отговаря на индивидуалния принос.

Приходите от такси обаче не са достатъчни и от Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) и от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) се предоставят допълнителни средства за изграждане на регионални системи за управление на отпадъците, рекултивация на стари депа за отпадъци и други подобни инвестиции.

Разходите за управление на отпадъците са съществена разходна част от държавния бюджет и бюджетите на общините

За 2019 г. разходите за управление на отпадъци в България възлизат на 1.6% от общите държавни разходи и 7.2% от разходите на местното управление. Данните сочат, че за управление на отпадъци България отделя най-висок дял от бюджета си в сравнение със страните в региона и изразходва над два пъти по-висок дял от държавния си бюджет от средната стойност за ЕС.

Източник: Евростат, данни по COFOG.

Източник: Евростат, данни по COFOG

Независимо от това, голяма част от материалната стойност на отпадъците се губи.

Въпреки значителните инвестиции за подобряване на системата за управление на отпадъците – само по приоритетна ос „Отпадъци“ на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 са изплатени 266 млн. лв. (данните са извлечени на 12 Окт 2021), делът на рециклираните битови отпадъци у нас остава нисък.

Източник: Eurostat, Recycling rate of municipal waste

Източник: Eurostat, Recycling rate of municipal waste

По данни на Евростат, българите генерират 18.7 кг отпадъци от пластмасови опаковки на глава от населението за година (2018 г.) От това количество, само 59% стигат до етапа на рециклиране, а останалите отиват или в околната среда, или се озовават в смесените битови отпадъци и най-често биват депонирани или изгаряни.

Това е валидно особено, макар и не само, за населените места, които не се обслужват от организациите по оползотворяване. По данни на Екологично сдружение „За Земята“ от морфологични анализи, проведени в няколко български общини, смесените битови отпадъци преди сортиране и третиране съдържат близо 14% пластмасови отпадъци от опаковки.

В допълнение към данните от Eurostat, доклад на международната неправителствена организация Reloop показва, че на година на човек от населението в България се губят 113 пластмасови бутилки, „изтекли“ в околната среда или в общия битов отпадък, без да бъдат рециклирани или повторно използвани.

Изгубени еднократни пластмасови контейнери за напитки на глава на населението по държави

Източник: What we waste report, Reloop

Източник: What we waste report, Reloop

Какво представлява новият данък пластмаса? 

На сайта на Европейската комисия е обяснено:

“От 1 януари 2021 г. съществува нов собствен ресурс на ЕС, който представлява национална вноска въз основа на количеството нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки. Този собствен ресурс е тясно свързан с приоритетите на политиките на ЕС. Очаква се той да насърчи държавите членки да намаляват отпадъците от опаковки и да стимулира прехода на Европа към кръгова икономика чрез изпълнение на Европейската стратегия за пластмасите. Същевременно това дава възможност на държавите да определят най-подходящите политики за намаляване на замърсяването с отпадъци от пластмасови опаковки в съответствие с принципа на субсидиарност.”

Държавите членки дължат единна ставка от 0.80 евро за килограм нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса. Предвид изчислените 53.6 хил. тона пластмасови отпадъци от опаковки, които не се рециклират, годишният данък „пластмаса“ за България би следвало да е около 43 млн. евро. Заради по-ниския от средния за ЕС брутен национален доход на глава от населението е предвидено значително намаление. И все пак, според изчисленията на Центъра за европейски политики очакваното годишно задължение на България по този данък ще е 20 912 800 евро.

Седем предложения

За да се избегне „тройното плащане“ за едно непълноценно управление на отпадъците, е необходимо да се внесат редица промени в сегашния режим. Основните насоки са три: по-точно отчитане на отпадъците, по-справедливо финансиране на управлението на отпадъците, както и стратегически решения за отпадъците от опаковки.

  1. Да се пристъпи към реформа на управлението на битовите отпадъци, стремяща се към разделно събиране „от прага на дома.“
  2. Определянето на размера на такса „битови отпадъци“ да става на база на генерираното количество отпадъци.
  3. Необходимо е да се обобщават и анализират данни за управлението на отпадъци от опаковки на общинско равнище. Съставът на отпадъците, с отчитане на дела на опаковките, да се изследва по актуализирана методика и да се публикува на годишна база, заедно с общинските разходи.
  4. Част от продуктовите такси да се разпределят към общините, пропорционално на разходите по отпадъците от опаковки за сметка на общинския бюджет. Това е особено необходимо за населени места, необслужвани от организациите по оползотворяване.
  5. Необходим е независим одит на четирите национални Организации за оползотворяване на отпадъци от опаковки, който да определи действителното количество опаковки – пуснати на пазара, събрани разделно и рециклирани – тъй като има значително разминаване между количеството на общо пуснатите на пазара опаковки от пластмаси на национално ниво, отчетено от НСИ и количеството на отпадъците от опаковки от пластмаси, които са декларирани от организациите по оползотворяване[i].
  6. Производителите да поемат тежестта на новия европейски „пластмасов данък“, наложен върху всеки килограм нерециклиран отпадък от пластмасови опаковки, за да бъдат стимулирани да предлагат опаковки за многократна употреба и годни за рециклиране опаковки, и да инвестират в разширяване и повишаване на ефективността на системата за разделно събиране.
  7. Въвеждане на депозитна система за опаковки от напитки (пластмаса, метал, стъкло). Това ще спести много обществени разходи за почистване, ще повиши рециклирането, ще подобри чистотата на обществените места и ще помогне да се намалят националните задължения по новия данък „пластмаса.“

*Координатор „Икономическа справедливост“ в Екологично сдружение „За Земята“.
Публикацията “Скъпи опаковки” е под редакцията на д-р по икономика Димитър Събев


[i] Доклад от 22.06.2021 г. на Сметната палата одитира изпълнението на „Управление на отпадъци от пластмаса.“ Това не отменя отговорността на МОСВ да назначи собствена проверка (особено предвид това, че Сметната палата дава на МОСВ срок до 31.06.2022 г. за изпълнение на препоръките).