Бутафории замъци, възстановки на съществуващи (или в някой фрапантни случай- измислени) археологически и исторически местности с тухли Итонг, стиропор и цветна пластмаса, балони, прелитащи над Мадарския конник, пластмасови туби със светещи диоди върху старата часовникова кула в Трявна – това е само малка час от кичозните визии на местните власти у нас за развитие на устойчив туризъм. Гореописаните дейности са финансирани с над 230 млн. лева по мярката за туристически атракции от Оперативна програма „Регионално развитие“.
Възстановяването на пернишката крепост Кракра с бозави полимерни плоскости за 4 млн. лева предизвика гневни реакции сред археолози, историци и местни.
Фрапантния случай с Траянови врата – римска крепост оцеляла 16 века и унищожена с 5 милиона лева от програмата „Развитие на регионите“ на правителството на Пламен Орешарски също срещна експертен и граждански отпор.
Архитектурният парк в Раднево пък си е христоматиен пример за бутафорен проект – футуристични статуи в съседство с тухлени кули и части от несъществуваща крепост. Стойността му е около 4 млн. лева, или над 28% от бюджета на община Раднево за 2013 г.
Погрома нанесен в защитена местност Яйлата… и още много, много други случай… на стойност около 230 милиона.
Жалко е когато икономическото ограбване се измерва не само в заграбени ( или недалновидно усвоени) еврофондове, които иначе биха били полезни за подобряване култура, природа, развитие на месни общности и т.н., но когато към тази кражба правим и безвъзвратното унищожение на културни ценности и обекти, природни дадености (в това число и защитени територии), то картината на държавническата и бизнес глупост става още по тежка. А загубите е трудно да бъдат обхванати. Случая с бутафориите крепости, увеселителни паркова и исторически неправдиви възстановки финансирани от еврофондове (иначе благородно предназначени за култура) вече напусна границите на страната и предизвика недоволство на европейци.
Истината е, че активни граждани, културни дейци и разследващи журналисти сигнализират за проблема още от преди 2010 г.
Граждански протести – посрещнаха местите общинари при откриването на крепостта в Яйлата. Петиции – се противопоставяха на некачествените резултати постигнати с милиони, както е случая с часовниковта кула в Трявна, местите направиха петиция, в която настояват за запазване на автентичността на града си след като станаха свидетели на „подобренията“, финансирани с европейски средства – в случая прекрасните автентични сгради ; часовниковата кула, школото и стария мост, осъмнаха опасани с кабели и мигащи неонови маркучи.
Трявна, Кюстендил, Стара Загора, Перник, Раднево, Враца – това са само част от градовете с проекти по мярката за туристически атракции, чийто краен резултат е тотално разочарование за голяма част от местните хора.
Обосновани становища против на историци, археолози, културни дейци и специалисти през годините на бурно усвояване на еврофондове, не намалиха темпото на държавническата глупост и кичозния бизнес.
Но за нас голяма тревога буди и факта, че сред фирмите изпълнители, консултанти и проектанти работили по всички тези случай на усвояване на европейски,държавни и общински средства срещаме често повтарящи се имена на фирми и лица, или откровен конфликт на интереси. Интересен разследващ материал по въпроса на Иванина Манчева.
Такъв е случаят с Цари Мали град до Белчин. Това е родното място на шефа на „Главболгарстрой” Симеон Пешов и той не крие съпричастността си към проекта за крепостта.
По 10 от обектите, които са финансирани, има голяма повтаряемост на изпълнителите, както показва справка в публичния регистър на еврофондовете. Например, за осем от десетте проекта рекламните дейности са спечелени от МАГ Адвъртайзинг. Рекламната агенция доскоро бе собственост на Красен Кралев (сега министър на спорта). „Студио Златен век” на актьора Калин Сърменов също има внушително присъствие в рекламните прояви около крепостите и културния туризъм а актьора участва и във атракционни възстановки при някой от тях. Боженишки урвич, Дяволския мост, „Никополис ад Нестум” са само част от проектите му.
Сред списъка с изпълнители можем да видим и други повтарящи се имена. Някои са почти неизвестни.
Например, Модул Н ЕООД е извършило строителния надзор на голяма част от възстановките – както по проекти на МК, също и на крепости, изградени по инициатива на общини. Заедно с Билдконсулт (участва и във Велики Преслав, Русе) това дружество стои зад втория най-скъп проект „Античен комплекс Абритус” край Разград. Той е на стойност над 6 млн. лева и е спрян след като са изплатени 3.8 млн. лева.
Варненската „Кейбъл Тех” е изпълнител на 27 проекта, финансирани с европари. Сред тях са както културни събития (например „иновативно събитие – фестивал на сливата в Троян”), така и множество туристически атракции.
БИМ Консултинг е консултантска фирма, свързана с някои от големите проекти, вкл. В. Търново, Антично селище на нос Св. Атанас, Бяла, Балчик. Нормално е, разбира се, такива проекти да имат консултант с опит. Но БИМ Консултинг привлича вниманието и с това, че ще оценява административния капацитет на институциите, отговорни за еврофондовете, съгласно договор, сключен в края на 2014 г.
Дали просто липсва експертен и изпълнителски потенциал за прилагане на изискванията на финансиращития донор или просто, както си му е традиция, малък кръг от „наши хора“ са с преднина при кандидатстване, проектиране и изпълнение на проекти финансирани с европейски средства, остава отворен въпрос. Факт е обаче, че при похарчени 230 милиона крайния резултат е меко казано спорен. Нима не е било възможно тези пари да се инвестират за реставрация, възстановяване и укрепване на съществуващи исторически и културни ценности, вместо да ползват циментени спойки, които рушат оригиналите структури, както е случая с крепостта „Хисарлъка“, Кюстендил?
