Методика на обратната миграция

През годината на карантина много градски хора започнаха да живеят своята селска мечта. Това е кратка равносметка и опит за прогноза какво предстои след края на Ковид-19 кризата.

От Освобождението до началото на комунистическия период България е традиционна селска държава. През 1945 г. само един от всеки четирима българи живее в град. Градското население дори намалява още до 1950 г. заради изселването на българските евреи към новата държава Израел. Със започването на колективизацията на селското стопанство и развитието на социалистическата индустрия само за четиридесет години селското население намалява до 25 % от всички 9 млн. българи през 1990 г. Към момента процента му е подобен, но българите в страната вече са 7 млн. И въпреки, че опитите на държавата да закрие българските села продължават, все още има живи общности.

Обратна миграция

Изчезването на селския начин на живот е световен проблем. Очаква се градското население в света към 2050 г. да бъде 2/3 от всички хора на планетата. Но кризата с Ковид-19 показа уродливото лице на градския начин на живот. Много хора потърсиха спасение сред природата, а някои вече успяват да живеят и на село.

В България завръщането към корените започва около глобалната икономическа криза и спукването на имотния балон. Тогава вече се говори за зелени мигранти, еко селища, родови имения. Пионери в това отношение са българските толстоисти, които основават своя колония век по-рано в Странджа, където днес е село Ясна Поляна. Като наследство от комунизма остават нарицателните обидни определения „селянин“, „селяндур“, „цървул“…

Едва в последните години темата за възраждането на българските села започна да вълнува все повече млади активисти. Появиха се книги за селски туризъм, доброволчески акции за възраждане на селски училища и читалища, опити за овластяване на местните хора при възникнали социални и продоволствени проблеми. „Селянин“ постепенно започна да звучи сериозно и да предизвиква завист сред разглезената градска бохема.

Любовта към селото не идва спонтанно. Това е процес по промяна на ценности и житейска философия, което включва рискуване на градски удобства за сметка на връзка с природата. Стремежът към по-чист и екологичен начин на живот неизбежно води до търсене на подходящото село. В началото човек се изкушава от селския туризъм, след това посещава някой алтернативен фестивал или някое от „Живите места“, започва да следи групи за градско земеделие или става редовен клиент на фермерски пазар. В някакъв момент започва да оглежда селски имоти, евентуално става доброволец в някоя пермакултурна градина или се включва в акция по почистване или залесяване. Но това са индивидуални траектории на промяна. Масовото завръщане към селото започна от пролетта на 2020 г. и затварянето на хората по домовете им допринесе за това.

Първи стъпки на село

Селската мечта на градския човек бързо се превръща в трудно селско всекидневие. Романтичната представа за камина и градинка с пресни продукти върви ръка за ръка с болки в кръста и мазоли по ръцете. Когато вече на човек не му прави впечатление калта под ноктите, селската терапия започва да действа.

Има различни стратегии за преход към селото. Това зависи от близостта му до големия град, работното място и неговите алтернативи, възможността да се работи он-лайн. Има и някои обективни трудности, например в повечето села вече няма училища и детски градини, здравни центрове и дори хранителни магазини. Но пък всеки такъв проблем е бъдеща пазарна ниша. Любопитни са опитите за създаване на колонии от градски хора в конкретни села, както е Желен до Своге. Комбинацията от удобна локация, подходящи съседи, жива общност и чиста природа дават много интересни резултати.

Желанието за достъп до чиста храна създаде в последните години фермерските пазари. На тях излагат продукти различни производители. За някои това е основен бизнес, за други хоби или страничен доход. Но това са средищата за общуване между селските мечтатели и техните бъдещи градски последователи. Алтернативните еко фестивали също са много симпатичен начин да попаднеш сред себеподобни. Географски понятия като Беглика и Узана вече се свързват с новите зелени мигранти, които търсят мястото и повода символично да заявят своята принадлежност към нова общност. В науката този тип хора се наричат „дауншифтъри“ – правещите крачка назад в кариерното си развитие, които се стремят към повече щастие в живота.

Методика на оцеляването

За успеха на обратната миграция най-важния компонент след личната мотивация е избора на правилна методика за адаптация. Често „мигрантите“ се делят на два типа – със или без финансов резерв. Но дори и тези, които са напуснали скъпо платена работа, имат спестявания от чужбина или са продали апартамента си, могат да стигнат до немилост. Идват първите кризи на оцеляването, когато ресурсите свършат и няма достатъчно пари за отопление или дори храна. Раздялата с възможността да се радваме на малките награди на сигурния градски живот, като почивки в чужбина и покупка на луксозни стоки, са само първите знаци на приближаваща депресия. Срещата с реалността на дивото, в която се стига до тъжното прозрение, че може би не сме били достатъчно подготвени и с прекалено идеалистични представи за прехода е неизбежна. В някоя от тези кризи много често „мигрантите“ се завръщат обратно в градовете, за да възстановят изчерпания ресурс и да анализират какво им се е случило. В нашият бъдещ Наръчник за еко-живот ще се опитаме да съберем всякакви насочващи статии, ресурси и експерти по региони, които могат да помогнат да се превъзмогнат кризите.

Една от най-важните стъпки е ефективната организация на личното стопанство. Това допринася най-много за намаляването на бюджета на домакинството. Ако преди сте свикнали на органична храна, именно семейната градина фокусирана върху любими местни сортове може да свие наполовина бюджета за храна. И тук най-важното е да не правите грешката на начинаещия – да решите, че с четенето на няколко книги и теоретични курсове по пермакултура ще се превърнете в преуспяващ земеделец. Мазолите и болките в кръста ще са най-малкия ви проблем, ако сте сглупили с голяма инвестиция в земя или засяване на големи площи. По-добре е в началото да експериментирате с малки площи и познати видове, за да опознаете местния климат и биосфера и най-вече собствените си възможности и граници на комфорт в новите занимания. Бъдете градинар, а не земеделец, експериментатор, а не провален инвеститор.

Книгите срещу бабите

Друга фундаментална грешка на начинаещите е да дойдат със самомнението на „знаещи“ и скрито презрение към знанията и навиците на местните. Хората са оцелявали там със столетия и предават традиции за обработка на земята, продукцията и организацията на стопанството и домакинството. Няма лошо, че искате да сте новатор и със сигурност ще дойде вашия ден, когато натрупате опит, но не ставайте за смях още първата година. Слушайте, повтаряйте и тествайте новите неща умерено. Не бързайте да садите всичко по модерния екологичен метод, който сте видяли в интернет, а диверсифицирайте. Застраховайте се от провал – засейте една леха по един метод и друга по друг – още нямате изградени трудови навици за градинар и ще минат години докато добиете нужната ви степен на хранителна независимост.

В битка с изолацията

Друг трудно преодолим проблем е усещането за социална изолация. Тя се появява още през първата година и често е причина за неоправдани „екскурзии“ до приятели. Понякога се стига и до еко-парадокс – живеейки близо до природата, носталгията по „цивилизацията“ надвишава предишния годишен транспортен бюджет и пробег. Единият начин да се избегне това е да мигрирате във вече сформирала се общност от съмишленици, с които предварително сте установили приятелски отношения. Не трябва да пренебрегвате социално-психологическата роля на общността и че много от днешните села са се сформирали някога от приятелски семейства и родове.

Домът е моята крепост

Това е точно така по много причини, които могат да превърнат вашия дом в крепост-затвор. Първата е, че изборът на неправилна къща може да се окаже фатален за семейния бюджет и да се наложи да изгубите години в скъпи ремонти. Скъпи са, защото основния проблем на село е липсата на качествени майстори, а ако ги има, чакате на опашката с месеци. И тук се случва друга грешка на начинаещия да прави ремонтите със собствени усилия без необходимите познания и инструменти по традиционния начин. Затова, особено ако избирате традиционна къща и искате да правите нещата на принципа „Направи си сам“, изберете екологичните материали. Нашият бъдещ сайт www.ekostroitelstvo.com показва много техники, които са отдавна забравени дори от провинциалните майстори. Има множество семинари, които ще ви научат как да работите с продуктите от природата, които са ви в района и често са безплатни. И да сбъркате пропорциите на глинената мазилка – няма страшно – сваляте я, разтворете я във вода и може отново да работите с нея и да грешите хиляди пъти, напълно безплатно.

Друга изтощителна грешка е да се почва нов строеж. Освен ако нямате изключително много средства, защото обикновено нестандартните еко-къщи надхвърлят бюджета на стандартното строителство. Когато са изпълнени от външен изпълнител, който дори и да има опит за да оптимизира процеса, ще вложи допълнително труд за множеството детайли. Често хората се лъжат по видео клипове от типа „направи си сам еко къща за 1000 долара“ без да си дават сметка, че обикновено това се случва в друга държава с различно законодателство, опциите за безплатен дървен материал са повече, а изпълняващите ги често са с голям опит. Големият проблем в България е самотата при изпълнението, защото трудно ще намерите приятели, които биха ви помагали месеци наред. Затова ако ще правите нещо на принципа „направи си сам“ гледайте да е малко, ще дойде време когато ще имате пари и време и ще надграждате. Приятен вариант за групова помощ са строителни методи, които позволяват бърз прогрес през семинар с много доброволци или уикенди с приятели. Не пестете средства за съветите на хора с опит на всяко ниво на изпълнение – това ще ви спести хиляди левове.

Спасявайте старите къщи

Като цяло може би най-добрата стратегия и с най-малък екологичен отпечатък е да купите традиционна стара къща и да вложите времето и средствата си в ремонта ѝ. Вярно е, че понякога изграждането на нова къща може да изглежда по-евтино и със сигурност по-бързо, но това става в случаите на бригадно изпълнение и на практика се оказва, че не е евтин вариант, като се имат предвид разрешителни, партиди и изграждането на основи и непрекъснато повишаващите се цени на майсторския труд. Ако искате да правите нещо на принципа на „направи си сам“ това е вашият вариант, защото ремонтните дейности могат да се извършват от двама или дори самостоятелно. Имате покрив, което означава, че ще може да работите независимо от времето навън и може да живеете в къщата, докато ремонтирате, което ще спести на непретенциозните наеми за поне 1 година.

Тук отново стотиците левове за консултации и идейни проекти на експерти ще ви спестят хиляди и разочарованието при изпълнението. Има толкова много загиващи къщи на безценица, които вече не могат да бъдат построени или би струвало в пъти повече. Спасявайте ги!

Работа и доходи на село

Аграрната политиката на ЕС се прилага изключително уродливо в България. Това доведе до масово обезлюдяване на селата и изчезването на малките семейни ферми. Новите зелени мигранти имат шанс да променят средата, но това крие и някои рискове. На първо място стои проблемът със замърсяването на почвите и водите от монокултурното земеделие. Това е много сериозен проблем особено за пчеларите, които декларират все по-големи зимни загуби във своите пчелини. В някои региони на страната те достигат до 60-70% от броя на кошерите. Това е меко казано „екологична катастрофа„.

Друг огромен проблем е липсата на качествена питейна вода, канализация и лошата инфраструктура. Незаконните сметища по дерета и сипеи също загрозяват селската идилия. Зелените мигранти по правило се опитват да се борят с този проблем, но засега подобна битка изглежда обречена. Като се добави към това и липсата на качествено образование, семействата с деца често се обезкуражават да заживеят постоянно на село. Така се появява понятието „виладжии“ – сезонни мигранти, които се местят на село през ваканциите или в периода на правене на зимнина.

Социалното предприемачество крие скрити възможности за бизнес с кауза на село. В световен мащаб трите водещи дейности на социалните предприемачи са биологичното земеделие, справедливата търговия и етичната икономика. Към момента българските села предоставят огромен неразработен пазар за това. Чужди граждани вече се заселват по българските села, защото подходящите места за живот в природата не остават за дълго пусти.

Докато намерите намерите правилния бизнес или занаят за вас, не изпускайте офертите за дистанционна работа на непълен работен ден – ще ви трябва време за разработването на личното стопанство и дома, които ще ви донесат на практика по-високият жизнен стандарт и климатична устойчивост.

Туризъм и приключения

Кризата през 2020 г. показа на българите, че пътуването в България е възможно, интересно и понякога дори незабравимо. Все още туризма в селските райони крие своя потенциал зад някои неразбории, но цялостното усещане към момента е, че този пазар се развива изключително динамично. Първите дестинации за селски туризъм в Родопите, Еленския Балкан и селата около Троян и Тетевен вече намират все повече конкуренция от други местни общности. Много важен стимул за този процес дават специализираните организации.

Сертификатът „зелена къща„, който се дава от БААТ (Българска асоциация за алтернативен туризъм), до голяма степен гарантира че гостувате на място, което се грижи за чиста храна и разумно изразходване на природните ресурси.

Понятието „селски туризъм“ в България се ражда през 90-те години на миналия век по време на работна среща в двора на къщата на доц. Петър Петров в село Вишовград. Членовете на Българската асоциация за селски и екологичен туризъм (БАСЕТ) създават голяма част от екопътеките в страната. Те имат и точна дефициния за екопътека в зависимост от мястото и типа ландшафт, като стремежът е да се въздейства минимално върху природата от туристическа дейност.

В последните години се появиха различни местни инициативи за възраждане на селския и екологичен туризъм. Станаха модерни пешеходни и вело трасета като Тур Странджа и Дунав Ултра. Възражда се и модата на бивакуване на палатка, кемпер или каравана, не само покрай морето, но и в други части на страната. Това създава не само нови потребители, но и пазарни ниши за бъдещите заселници по селата. Фестивалната култура също се възражда, въпреки ограниченията и страха от ковид. Много българи искат да пътуват и да имат пряка връзка с природата. Работилници за умения, кулинарни фестивали, занаяти и билкарство са сред водещите теми на все повече алтернативни събития. Традиционните методи за градеж на къща и биодинамичното обработване на земята също стават популярни. Така неусетно много хора от туристи стават жители по селата.

Бъдещето

Все още е трудно да се прогнозира как ще се развие обратната миграция към селата. Това зависи от държавната политика, икономическите стимули и желанието за по-чист и честен начин на живот. Наблюдава се все по-силна гражданска активност за възстановяване на селските училища, за ремонти на водопроводната мрежа, за повече контрол върху пръскането с пестициди и изсичането на горите. Вероятно ще се организират местни групи за натиск за защита на природата, ресурсите и бъдещето на българските села. Тенденцията да изчезват села също ще се запази, но има шанс много от малките села да бъдат съхранени. В момента расте новото поколение на дигиталните технологии, което също има право да избира дали да живее на село.

автори: Гавраил Гавраилов, Тодор Славов