Бате, ако може следващия път бонбонките да си ги разделим по равно, а не по братски… или кой „изяде“ европейските фондове и други въпроси без отговор?
Това е първата от поредица от статии, които имат за цел да ви подтикнат към размисъл по следните въпроси:
- Колко обществени средства са се влели в икономиката на страната за периода 2014 -2020 г.?
- Какъв е резултатът от разпределението на тези средства?
- Кой е реалният получател на средствата?
- Защо магистрали, а не железопътен транспорт?
- Защо инсинератори, а не кръгова икономика и нулеви отпадъци?
- Защо големи ТЕЦ, а не енергийни кооперативи и включване на битовите потребители като производители?
- Кой плаща сметката или защо гражданите са с най-голям дял в приходите от данъци?
Понятието Икономическа справедливост е свързано с начина, по който се акумулират, управляват и разпределят обществените средства. Нарича се също разпределителна справедливост и се отнася до предоставянето на достъп на всеки гражданин до достоен живот, като по този начин дава възможност на всички ресурси, които насочват субектите да постигнат тази социална цел, по-точно богатството се разпределя в равни или еквивалентни суми за цяла популация или определен сектор.
Основна предпоставка за справедливостта е безпристрастността. Властимащите да разпределят общите средства, избягвайки зависимостите от групи хора или икономически субекти.
Друга предпоставка е прозрачността и това следва да е водещо действие на държавните органи. Тези, които разпределят обществените средства се задължават да действат публично, като по този начин избягват злоупотребата с ресурсите или властта, които притежават.
Според едно определение справедливостта се определя като набор от ценности, които се прилагат и възнаграждават в обществото. В тази връзка икономическа справедливост означава начина, по който се разпределят обществените средства за постигане на основните ценности в обществото. Например правото на чист въздух, чиста вода и чиста храна.
Търсейки отговор на поставените в началото въпроси ще разберем доколко има воля в обществото за съблюдаване на принципите и критериите за икономическа справедливост.
Нека да видим първо какви външни обществени средства са постъпили през периода 2014 – 2020 години. Когато напишете в една от най-използваните търсачки „обществени средства определение“ резултатът е „Няма резултати за „обществени средства определение““.
Когато потърсим определение на обществени средства на английски първа излиза следната дефиниция „Public funds means money, funds, and accounts, regardless of the source from which the money, funds, and accounts are derived, that are owned, held, or administered by the state or any of its boards, commissions, institutions, departments, divisions, agencies, bureaus, laboratories, or other similar instrumentalities, or any county, city, school district, political subdivision, or other public body.“ Law Insider
„Обществени средства означават пари, средства, сметки, независимо от източника, от който тези пари, средства и сметки са получени, които са собственост, се държат или администрират от държавата или, който и да е от нейните бордове, комисии, институции, поделения, отдели, агенции, бюра, лаборатории, или други подобни инструменти, или всякакви общински, градски, училищни райони, политически подразделения или други обществени организации.“
С две думи, това са всички средства, които се управляват от публични организации независимо от източника. Казано по друг начин публичните институции са отговорни за разпределението на обществените средства, независимо дали това са: бюджетни, извънбюджетни, европейски, субсидии, дарения или други средства. Всеки лев, който харчат публичните организации са обществени средства.
Да видим как е уреден въпросът с обществените средства в нашето законодателство. В закона за публичните финанси има следното определение:
„Чл. 3. Публичните финанси са система за осигуряване и финансиране на публични блага и услуги, преразпределение и трансфериране на доходи и акумулиране на ресурси от бюджетните организации чрез приходи, помощи и дарения, реализация на финансови активи и поемане на дълг.“ Закон за публичните финанси.
Ако се запознаете по-подробно с горния закон ще разберете, че част от тази система са публичните организации, които разпределят публичните средства. След по-дълбок прочит на закона и свързаните актове ще стигнем до извода, че родното определение на публични средства е същото като горното определение за обществени средства.
И тук възниква първият въпрос: Защо в обществото битува разбирането, че финансирането по оперативните програми не са обществени средства, а нещо като бонус и можем да си ги харчим както си искаме?
След като вече си изяснихме какво са обществените средства нека да разгледаме следващата таблица, която обобщава основни показатели за последния програмен период 2014 – 2020 година.
*** Източник НСИ
Един бърз анализ на горната таблица налага следните изводи:
- Договорените средства по оперативните програми в края на периода са 84,91% от планираните по програмата. Реално изплатените средства представляват 44,11% от планираните. Сам по себе си този факт не буди тревожна тенденция, все пак проектите се изпълняват до две години след края на програмния период. Тревожен е фактът, че в края на периода договорените средства са под 85% и е голяма вероятността ОП да не бъдат договорени на 100%. Разплащането на средствата в последния момент значително увеличава риска от „затваряне на очи“ и „претупване“ на контрола по изпълнение на проектите.
- Брутният външен дълг нараства, при това изцяло за сметка на държавното управление, тъй като дългът на другите институционални сектори намалява. И този факт сам по себе си не представлява тревожна тенденция предвид, че делът на брутния външен дълг в БВП намалява до 63%. По-задълбоченият анализ на данните показва, че увеличението на държавния външен дълг с 3 615 млн. лв. се е случило през сптември 2020 год. Нарастването на дълга в последния момент преди края на мандата на правителството увеличава риска от популистки разходи.
- И последната тенденция, която проблясва в таблицата е близките стойности на ръста на БВП по съпоставими цени и разплатените средства по оперативни програми. И тук възникват следните въпроси: Дали наистина икономиката нараства само за сметка на усвоените еврофондове или има ръст в сянка? Дали ако изключим ефекта от еврофондовете няма да се окаже, че има реален спад на БВП?
За да намерим отговор на въпроса справедливо ли се разпределят и управляват обществените средства и кои ценности са с приоритет, очаквайте продължението. В следващите статии ще разгледаме конкретни области и примери, които следва да отговорят на поставените в началото на статията въпроси.