Иракли – пропусната възможност за устойчиво развитие

Плаж „Иракли”-  една пропусната възможност за устойчиво развитие на местните общности и съсществуаващите населени места по Българското Черноморие в хармония с прекрасна дива природа и неопетнен, натурален ландшафт. Създаването на полу-законни хотелски комплекси на територията на диви плажове, дюни и защитени местности – рака който разяжда малката ни черноморска ивица и обрича туристическия сектор на нискобюджетно и неперспективно бъдеще.

Иракли е едни от последните диви плажове по Българското Черноморие. също така до скоро той беше и последния незастроен плажен участък на цялата територията на Община Несебър. Поради голямото си биоразнообразие и консервационно значение местността Иракли е защитена зона по директивата за птиците и директивата за хабитатите от европейската екологична мрежа Натура2000 ( зони Емине и Емине-Иракли код BG0001004). На територията на Иракли също така съществува и защитена местност по българското законодателство създадена  със Заповед No.РД110 от 06.05.1994 г. с цел опазване на типични крайбрежни хабитати на редки и застрашени растителни видове (пясъчна лилия и млечка, морски ранилист, татарски млечник, морски ветрогон) и птици. Част от растенията са вписани в Червената книга на България (списък на застрашените и изчезващи видове в страната) и са защитени от Закона за биологичното разнообразие.

Този богат на биоразнообразие плаж със своите изключителни ландшафтни характеристики и недокосната природа отстои  само на 3 км от село Баня, на 6 от село Емона и на 9 км от гр. Обзор. Бъдейки последния див плаж на територията на община Несебър плажа предлагаше огромни възможности за рекреационен туризъм, birdwatching  и различни форми на устойчиво развитие. За съжаление недалновидна държавна и общинска политика не осигуриха възможност за развитие на устойчиви туристически услуги в района; стимулиране на малки семейни хотели и бизнеси в двете близки села, възможност за посещение на защитна местност, вело- и конен туризъм, landart фестивали, както и много други нетипични за практиката на масовия туризъм по нашето Черноморие дейности, предлагани от активни граждански групи и мести хора през годините. Вместо това Община Несебър регламентира в ОУП от 1997 година възможност за застояване на първа линия до плажа и създаването на „туристически комплекс тип Слънчев бряг“ – както е записано в ОУП.

Първите дейности по застрояването на Иракли тръгнаха още от 2006 г. Стотици граждански акции и протести започнали със стартирането на проекта на „Суис пропъртис“ – „Ривърсайд вилидж“, дадоха тласък за развитието на гражданското общество в България и успяха да спрат незаконния строеж.  След множество дела и граждански акции този проект беше спрян окончателно от Върховния административен съд в средата на 2012 г.

За съжаление апетите продължиха; Фамилия Иванови – Добрин, Лариса и синът им Иван, са собствениците на 600 дка изкупени частни земи в местността. Фирмата на Добрин Иванов „Емона 2000“ строи бунгала в района на Кладери, както се води в кадастъра местността, позната като Иракли. Съпругата му е наемател на плажната ивица, а неговият син Иван чрез фирмата „Дарс инвест“ е изготвил проект за изграждането на къмпинг.

Бивши и настоящи общински съветница и бизнесмени от Несебър също притежават парцели на първа линия зад дивия плаж и изявяват намерения за строителство на хотели и почивни бази.

От 2017 плажа е заграден и концесионера иска по 36 лева за чадър и два шезлонга , построени са 11 бунгала с басейни непосредствено до плажната ивица както и две многоетажни вили- къщи за гости. През 2013 г., директорът на РИОСВ – Бургас, наложи принудителна административна мярка за спиране на строителството в района за отклонение в строителните параметри, като издаде заповед № РД-3/21.01.2013 г. Заповедта беше обжалвана в Административен съд в Бургас и отменена. С Решение № 13356/7.11.2014 г., Върховният административен съд се произнесе в полза на инвеститора.

През 2016 Иракли, Карадере и Корал са трите плажни ивици, които със законодателни промени бяха обявени за екоплажове със забрана да бъдат отдавани под наем или на концесия и на тях да се извършва стопанска дейност. Въпреки това институции и министерства си прехвалят топката, а строежите, заграждението на плажовете и заравняването на терените на териториите на тези местности продължават.

Ограничаването на свободния достъп на местите до плажа, развитието на туристически комплекс на мястото на дивия плаж, унищожението на природните дадености, застрояването на обработваемите земи  и лозя е типичен пример за недалновидна държавна политика, пренебрегване на законите и отнемане на възможността на местите хора да развиват дребен и природо съобразен бизнес за сметка отдаването на природните богатства на страната в ръцете на шепа привилегировани.

Повече информация и връзки на:

http://forthenature.org/upload/documents/2016/05/irakli-opisanie.pdf

https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2013/10/18/2164132_da_zastroim_irakli/

https://daspasimirakli.org/